Шествието приключи. За масата то изпълни целта си - публичността и съпричастността. Всички медии - национални и регионални, видяха мъката на близките и негодуванието на приятели и състуденти. Адвокатите на защитата се изплащиха от масата народ и искаха отлагане на делото заради обществения натиск. Всичко мина кротко и спокойно и това даде основание на съда да защити решението си да не насрочва друга дата. Именно това ще даде основание на кмета да разреши и в бъдеще такива събирания, както и ще даде коз в ръцете на съда да не затваря разглеждането на същинското дело. Това, което ме радва, е съпричастността, желанието на всички. Не винете хората, които са се отметнали - това е въпрос на личен избор.
Важното в случая е медийният интерес. Никога през последните 10 години във Варна на едно място не са се събирали толкова хора по какъвто и да е повод. Това дава ясна индикация, че ни пука... и именно мотото "НЯМА ДА ЗАБРАВИМ" е смисълът на шествието.
Трябва да ни пука, за да се направи нещо. Докато критикуваме в чат групи, форуми и мейл-листи, надали някой ще ни чуе... Надали ще се обърне внимание на каквато и да е подписка. Днес се видя, че има сила, която е по-голяма от всякакви политици, организации и синдикати - мнението на студентите, тяхното мълчливо негодувание.
Тези над 2500 - 3000 души заявиха с мълчанието си "НИЕ СМЕ СЪПРИЧАСТНИ", "ИСКАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ", "НЕ НИ ЛЪЖЕТЕ"!