„Белградска трилогия“

от Биляна Сръблянович

Спектакъл на Модерен театър

Постановка: Ивайло Христов

С участието на: Тигран Торосян, Ованес Торосян, Боряна Пенева, Благой Бойчев, Мира Бояджиева, Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Милко Йовчев, Луиза Григорова, Ивайло Драгиев и други

Фестивален и конгресен център

28 април – зала „Европа” – 18 ч.; 20 ч.

В  пиесата “Белградска трилогия” Биляна Сръблянович разказва три истории, които се случват в едно и също време на три различни континента. Героите са млади, интелигентни хора, които по различни социални, политически и икономически причини са напуснали родното си място и са тръгнали по широкия свят да търсят своето малко, лично щастие, подчертава доц. Ивайло Христов.

Какво по-естествено за младия учител от това да е влюбен? И какво по-ужасно тази любов да е невъзможна? Липсата на право на избор, невъзможността да живееш собствения си живот, така както ти искаш, за съжаление е характерно за всяко поколение, което навлиза в реалния живот. Иван Радоев много точно го беше формулирал: “Бъдещето е на младите, но настоящето - никога!”.

Какъв е изходът? Не знам, може би в човешката природа. В инстинкта да оцелееш  въпреки невъзможността да живееш. Някои успяват, други не. Животът има своя логика и не се интересува от частния случай. А нашата задача е чрез частния случай да разкажем за себе си и за живота, който живеем. Така може би за малко ще станем по-добри, допълва доц. Ивайло Христов.

В  пиесата “Белградска трилогия” Биляна Сръблянович разказва три истории, които се случват в едно и също време на три различни континента. Героите са млади, интелигентни хора, които по различни социални, политически и икономически причини са напуснали родното си място и са тръгнали по широкия свят да търсят своето малко, лично щастие, подчертава доц. Ивайло Христов.

Какво по-естествено за младия учител от това да е влюбен? И какво по-ужасно тази любов да е невъзможна? Липсата на право на избор, невъзможността да живееш собствения си живот, така както ти искаш, за съжаление е характерно за всяко поколение, което навлиза в реалния живот. Иван Радоев много точно го беше формулирал: “Бъдещето е на младите, но настоящето - никога!”.

Какъв е изходът? Не знам, може би в човешката природа. В инстинкта да оцелееш  въпреки невъзможността да живееш. Някои успяват, други не. Животът има своя логика и не се интересува от частния случай. А нашата задача е чрез частния случай да разкажем за себе си и за живота, който живеем. Така може би за малко ще станем по-добри, допълва доц. Ивайло Христов.