Той е човек с маса пари. Масата е за снукър - игра, често бъркана с билярда, а парите, с които е купена, са спечелени в Америка по програмата Work&Travel.

Олег Велинов (22 години) се движи умело между посетителите в клуба, застанали с щека или питие в ръка. Сменя пепелници, прибира празните чаши и контролира процеса по ъпдейтването на сайта oleysnooker.com, протичащ на лаптоп в единия край на бара.

Това, последното, би следвало да ви предпази от погрешно заключение - вие виждате не симпатичен сервитьор, а младия собственик на клуб Snooker в Студентски град.

Олег е представител на онези приблизително 20% процента от българските студенти, които всяко лято заминават в САЩ по програмите Work&Travel. Открил е Америка през 2005 г. благодарение на Usit Colours. Работните му посещения в САЩ са общо две, две са и професионалните снукър маси в неговия клуб, който съществува от година. "Исках да изкарам пари, но и да видя свят. Когато заминавах, бях сигурен, че ще отворя фирма и ще се занимавам с нещо свое. Там ми дойдоха различни идеи - фаст фууд, строителство, импорт на някакви продукти. Исках да внасям дресинг за салати в България. Накрая купих масата и направих клуб", казва човекът, носил куфарите на единия от братята Форбс. По страхотна случайност днес Олег Велинов е облечен с една червена тениска, която не е слагал от сума време. На щампата се чете Grand Hotel Mackinac Island - неговата първа презокеанска месторабота.

Островът на съкровищата

Макина е остров в езерото Хюрън, щата Мичигън (Олег произнася Michgan вярно с оригинала - с "ш"). Известен е с това, че там всичко е като от викторианската епоха. Колите са забранени, придвижването става само с велосипеди и каляски. Олег е прекарал на острова 4 месеца като bell boy на хотел "Гранд хотел". "Посрещаш гостите на пристанището. Взимаш им багажа и им пожелаваш приятно прекарване. В хотела навсякъде пишеше, че политиката е "никакви бакшиши", но все пак всички даваха. Заплащането беше 8.75 долара на час, и 12 долара за всеки извънреден час работа. Аз работех от 7.30 сутринта до 8 вечерта. За четири месеца имах два почивни дни. Но това е нищо в сравнение с втората година", усмихва се Олег.

На уебстраницата на една от Work&Travel фирмите е съобщено, че повечето работни места за студентски бригади са за помощен персонал в хотели, ресторанти и увеселителни паркове: "Това е уморителна работа, която изисква физическа издръжливост и след известно време може да ви се стори дори скучна. От вас се изисква отговорно и сериозно отношение." Сред студентите се разказват истории за техни връстници, които не са издържали на натоварването.

Всяко лято на работа в чужбина заминават между 9000 и 11 000 млади българи. Минимален процент от тях се връщат преждевременно (основните причини са несправяне с напрежението или трудно преживяване на раздялата със семейството). Принципно легален начин да се остане в САЩ след изтичането на договора няма. Едно от условията на визата J-1 e студентите да се върнат в страната си след края на програмата. След това могат да заминат отново - 60% от тях отиват на бригада за втори път, а 30% - и за трети.

В кухнята

"Исках да направя пари и се записах отново на следващата година. Избрах Атлантик сити. За съжаление бяха останали само гадни позиции", спомня си Олег Велинов. Същата година (2006) България била последната страна, организирала job fair, и другите държави от Централна и Източна Европа естествено обрали договорите за хубавите места. Олег пристигнал в Атлантик сити като стюард в най-голямото казино. Стюард в сервизната действителност означава "да се занимаваш с най-мръсната работа - чистиш кухнята, миеш гадости и мазнотии, хвърляш боклука". Човекът издържал една седмица. После отишъл при HR-а и казал: вижте, аз говоря английски добре, образован съм, мога да работя с клиенти, искам да ме преместите на по-цивилизована позиция. На следващия ден вече бил касиер на салатения бар, където веднъж обслужил самия Мишел Платини. Както много от студентите Олег потърсил и допълнителна работа. "Valet! Паркираш колите на клиентите на казиното. Караш суперготини коли и ти дават големи бакшиши."

По общо мнение най-желаната работа на студентска бригада е сервитьор/ка или крупие, заради бакшишите. Официалната надница е доста ниска - $2.38 на час.

"Всеки спестен лев е Паметник на едно неизживяно Удоволствие!", гласи съветът на пълната с удивителни интернет страница на "Зип травъл".

За какво пестят младите българи

За да върнат заем (на родителите си или на банката), да платят обучението си, за кола, собствено жилище или дори за сватба. Техниката и дрехите са задължителни.

Да попитаме Олег: "Първия път и аз си купих кола, но с половината пари. Купих си и DVD система за кола... много глупости си накупих. Е, не точно глупости, а реални неща, които си ме кефят. Интересното е, че там не мислиш как ще си платиш тока и водата, а планираш какво ще си купиш."

Голяма част от студентите заминават със свои приятели. Уреждането на квартира си е тяхна грижа. Някои избират голяма къща и си делят наема, други се натъпкват в малък апартамент и пак си делят наема. Дозирането на личния комфорт е дело на самите трудещи се. Същото се отнася за преживяванията. Повечето студенти намират начин да попътуват из страната или поне да видят забележителностите в района, в който са базирани, но това е по-често страничен ефект, отколкото цел на включването им в програмата. Тя си остава повече work и по-малко travel.

Пълна програма

Според 28-годишната Емилия Петкова "програмата е невероятно преживяване. Средство за опознаване на един съвсем различен свят. В САЩ се чувствах като във филм, в който всичко може да се случи - от неочаквано връхлетял ураган до сватба по време на рокерски събор". Емилия е ветеран, с четири лета, прекарани в Оушън сити, или "семейният курорт на Мериленд". По думите й материалните ползи от бригадите не могат да се сравнят с емоционалните. Студентът донася обратно не само нов лаптоп, но и нови приятелства, нови изисквания, нова увереност в собствените си възможности. Минаването през Work&Travel със сигурност дава предимство и при кандидатстването за работа след това - предположението е, че тези хора са смели, предприемчиви и отворени за предизвикателства.

Преди време ръководството на Софийския университет обяви, че поема курс към затягане на изпитната дисциплина заради зачестилите случаи на изтегляне на изпити по лична договорка с преподавателите. "Не пречим на никого да пътува, но си имаме правила и искаме от нашите студенти да ги спазват, защото държим на качеството на обучението. В крайна сметка обучаваме бъдещия интелектуален елит на България, а не работническата класа на САЩ", заявиха тогава от СУ.

Емилия Петкова обяснява, че Work&Travel не пречи на обучението, дори напротив: "Повечето мои познати и аз самата, си взехме изпитите по-рано, за да можем да заминем спокойни." Друг "стар бригадир" (консултант-продавач в GAP) допълва, че личният му рекорд е сесия, приключила успешно на 14 април: "Просто се срещах и обяснявах. Преподавателите ми проявиха голямо разбиране."

Може ли сметката

Сметката е от 4000 до 12 000 спестени долара за четири месеца "бясно бачкане". Едва ли съществува редовен студент, който би могъл да изкара тези пари с почтен труд в България.

Сметката е и че студентите, работили в САЩ, са предпочитани от работодателите у нас, защото са се научили да работят много и да работят в екип. Така че дори и при слаб долар има една валута, която никога не поевтинява - опитът.

Анонимен: "Програмата е чудесен курс по английски плюс "обединени нации" на живо." Или "новите бригадири" са една от малките групи, които правят големите промени.